Путин заплашва Украйна, за да покаже на руснаците, че ще платят висока цена за демократична революция
Около рецесията с Украйна изникват много въпроси за числеността на съветските войски, за дипломацията, за украинската войска, нейните оръжия и бойци. Пита се по какъв начин ще реагират Германия и Франция, защо САЩ са се превърнали в основен артист в спор, който не е тяхна заслуга. Но най-важният и този, който получава минимум приемливи отговори, е въпросът " Защо? ".
" Защо президентът на Русия Владимир Путин би нападнал прилежаща страна, която не го е предизвикала? Защо ще рискува кръвта на личните си бойци? Защо прави по този начин, че да се стига до наказания и евентуална икономическа рецесия? И в случай че в действителност не е подготвен да рискува всичко това, за какво играе тази комплицирана игра? ", написа в коментар Ан Епълбаум от американското издание The Atlantic.
За да си отговорим, би трябвало да се върнем обратно в историята - но не в полумитологичната, подправена средновековна история, която Путин използваше в предишното, с цел да разгласи, че Украйна не е страна, че съществуването ѝ е случайност или че възприятието ѝ за национална принадлежност не е същинско. Вярно е, че годините, прекарани от съветския президент като офицер в КГБ, са от огромно значение. Истина е, че доста от тактиките му - потреблението на мними " сепаратисти ", подкрепяни от Русия, за водене на войната му в Източна Украйна, основаването на марионетно държавно управление в Крим - са остарели тактики на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), познати от руското минало.
Връзката на Путин със Съюз на съветските социалистически републики има и друго значение. Въпреки че от време на време погрешно го дефинират като съветски националист, той в действителност е имперски носталгик. Съветският съюз е бил рускоезична империя и от време на време наподобява, че той мечтае да сътвори още веднъж по-малка рускоезична империя в рамките на остарелия Съюз на съветските социалистически републики, пише Епълбаум.
Но най-същественото въздействие върху мирогледа на Путин не е обвързвано нито с образованието му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), нито с желанието му да възвърне Съюз на съветските социалистически републики. Неговата история стартира през 80-те години на предишния век. Тогава е изпратен в службата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден, Източна Германия, където претърпява рухването на Берлинската стена през 1989 година като персонална покруса. Докато телевизионните екрани по света излъчват новината за края на Студената война, Путин и неговите приятели от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в обречената руска сателитна страна трескаво изгарят всичките си досиета, пробват напразни обаждания до Москва, страхувайки се за живота и кариерите си.
Тогава Путин стига до извода, че митингът е рисков. Говоренето за народна власт и политическа смяна е рисково. За да ги предпазят от разпространяване, съветските управници би трябвало да поддържат деликатен надзор върху живота на нацията. Пазарите не могат да бъдат същински отворени, изборите не могат да бъдат непредсказуеми, несъгласието би трябвало да бъде деликатно " ръководено " посредством юридически напън, обществена агитация и, в случай че е належащо, целеустремено принуждение.
Путин взе цялостно присъединяване в " оргията на алчността, която завладя Русия през 90-те години ", написа The Atlantic. Той се причисли към някогашните си сътрудници в всеобщото плячкосване на руската страна. С помощта на съветската проведена престъпност, както и на аморалната интернационална промишленост за пране на пари в офшорни зони, някои лица от някогашната руска номенклатура откраднаха активи, изнесоха парите от страната, скриха ги в чужбина, а по-късно ги върнаха и ги използваха за закупуване на още активи. Богатството се трупаше, последва и битка за власт. Някои от първите олигарси попаднаха в пандиза. В последна сметка Путин се оказа най-големият милиардер измежду всички останали - или най-малко този, който управлява тайната полиция и има толкоз доста лостове на въздействие в стопанската система и обществото.
Контролът му е без законови ограничавания. Той и хората към него действат без етични правила, без каквато и да е бистрота. Определят кой може да се кандидатира на избори и на кого е разрешено да приказва обществено. Могат да вземат решения от ден за ден - да вземем за пример да изпратят войски около украинската граница - без да са се съветвали с никого. Когато Путин обмисля инвазия, не му се постанова да се преценява с ползите на съветските предприятия или консуматори, които могат да пострадат от икономическите наказания. Не му се постанова да се преценява със фамилиите на съветските бойци, които може да загинат в спор, в който не желаят да вземат участие. Те нямат избор и право на глас.
В същото време позицията на Путин е извънредно несигурна. Въпреки цялата тази власт и всички пари, макар цялостния надзор над осведомителното пространство и господството в политическото пространство, той би трябвало да знае, че е нелегитимен водач. Путин никога не е печелил почтени избори и в никакъв случай не е водил акция в съревнование, което би могъл да загуби. Той знае, че политическата система, за чието основаване е оказал помощ, е надълбоко несправедлива, че неговият режим освен ръководи страната, само че и я има. Че взема икономически и външнополитически решения, които са предопределени да облагодетелстват фирмите, от които той и близкото му обкръжение печелят.
Той знае, че държавните институции не служат на съветския народ, а го ограбват. Наясно е, че тази система работи доста добре за дребен брой богати хора, само че доста зле за всички останали. С други думи, той знае, че един ден про-демократичните деятели от вида на тези, които е видял в Дрезден, могат да се изправят дейно и срещу него.
Путин осъзнава, че легитимността му е съмнителна, още от 2011 година насам - скоро след съмнителното и спорното му " преизбиране " за трети мандат. Тогава освен в Москва и Санкт Петербург, само че и в няколко десетки други градове се появиха огромни тълпи, протестиращи срещу изборните измами и корупцията в елита на Русия. Демонстрантите осмиваха Кремъл като режим на " мошеници и крадци " - девиз, разпространяван от Алексей Навални. По-късно режимът на Путин токсини активиста и едвам не го умъртви, а в този момент той се намира в руски затвор.
Но Путин не е сърдит единствено на Навални. Той обвиняваше и Америка, Запада, чужденците, които се пробват да унищожат Русия. По думите му, администрацията на Обама е провела стачкуващите, а тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън е " дала сигнал " за началото на митингите. Твърдеше, че е спечелил изборите макар " политическите провокации, които преследват единствената цел да подкопаят държавността на Русия и да узурпират властта ".
През идващото десетилетие Путин щеше да придвижи битката против демокрацията в Германия, Франция, Италия и Испания, където щеше да поддържа екстремистки групи и придвижвания с вярата да подкопае европейската народна власт. Контролираните от съветската страна медии щяха да поддържат акцията за " Брекзит " с претекста, че тя ще отслаби западната демократична взаимност, както се и случи. Руските олигарси биха вложили в основни браншове в Европа и по света за да получат политическа поддръжка, изключително в по-малки страни като Унгария и Сърбия. И, несъмнено, съветските експерти по дезинформация щяха да се намесят в американските избори през 2016 година, пише The Atlantic.
Всичко това изяснява дейностите на съветския президент в този момент. За него Украйна е значима като знак на изгубената руска империя. Тя е втората по население и втора по благосъстояние някогашна руска република, както и тази с най-дълбоки културни връзки с Русия. Но съвременна Украйна се бори да се причисли към света на проспериращите западни демокрации. През последните две десетилетия там се организираха не една и две про-демократични, антиолигархични и антикорупционни революции. Последната от тях, през 2014 година, беше изключително ужасяваща за Кремъл. Младите украинци скандираха антикорупционни лозунги, тъкмо както прави съветската съпротива, и развяваха флагове на Европейския съюз.
След като надълбоко корумпираният про-руски президент на Украйна избяга от страната през февруари 2014 година, украинската телевизия стартира да демонстрира фотоси на двореца му със златни фонтани и скулптури в двора - тъкмо подобен замък населява Путин в Русия (както сподели Навални), макар че отрича.
Последвалото навлизане на Путин в Крим наказа украинците за това, че са се пробвали да избягат от клептократичната система, в която той искаше да живеят. И показа на поданиците му, че те също ще платят висока цена, в случай че предприемат демократична гражданска война.
Нахлуването демонстрира презрението на Путин към Запада. След този " триумф " той предприе доста по-широка офанзива - серия от опити за държавни преврати в Одеса, Харков и няколко други градове с рускоезично болшинство. Този път тактиката се провали, не на последно място тъй като президентът си въобразяваше, че рускоговорящите украинци ще споделят неговата руска имперска носталгия. Това не се оказа правилно. Единствено в Донецк, където Путин съумя да вкара войски и тежка техника от другата страна на границата, локалният прелом съумя. Но даже и там той не сътвори привлекателна " различна " Украйна. Вместо това Донбас - въгледобивният район, който заобикаля Донецк - остава зона на безпорядък и безвластие.
Всички тези образци са част от една и съща история. Те са идеологическият отговор на контузията, която Путин и неговото потомство офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са претърпели през 1989 година Вместо народна власт, те предизвикват автокрацията. Вместо единение, непрекъснато се пробват да основават разделяне. Вместо отворени общества, насърчават ксенофобията. Вместо да оставят хората да се надяват на нещо по-добро, те предизвикват нихилизма и цинизма.
Путин се готви да нахлуе още веднъж в Украйна (или се преструва, че ще има инвазия) по същата причина. Той желае да дестабилизира Украйна, да я сплаши, желае украинската народна власт да се провали, а икономиката да се срине. Президентът на Русия цели задграничните вложители да избягат, желае Беларус, Казахстан, Полша и Унгария да се усъмнят дали демокрацията в миналото ще бъде жизнеспособна в дълготраен проект и в техните страни.
По-далеч в чужбина той желае да натовари толкоз доста западните и демократичните институции, изключително ЕС и НАТО, че те да се разпаднат. Той желае да задържи диктаторите на власт на всички места, където може - в Сирия, Венецуела и Иран. Иска да подкопае Америка, да понижи американското въздействие, да отстрани силата на демократичната изразителност, която толкоз доста хора в неговата част на света към момента свързват с Вашингтон.
Това са огромни цели и може да се окажат непостижими. Но обичаният на Путин Съветски съюз също имаше огромни, непостижими цели, написа The Atlantic. Ленин, Сталин и техните наследници желаеха да основат интернационална гражданска война, да подчинят целия свят на руската тирания на пролетариата. В последна сметка не съумяха, само че до момента в който се опитваха, нанесоха доста вреди. Путин също ще се провали, само че и той може да нанесе редица вреди - не единствено в Украйна.
Прочетете още:
" Защо президентът на Русия Владимир Путин би нападнал прилежаща страна, която не го е предизвикала? Защо ще рискува кръвта на личните си бойци? Защо прави по този начин, че да се стига до наказания и евентуална икономическа рецесия? И в случай че в действителност не е подготвен да рискува всичко това, за какво играе тази комплицирана игра? ", написа в коментар Ан Епълбаум от американското издание The Atlantic.
За да си отговорим, би трябвало да се върнем обратно в историята - но не в полумитологичната, подправена средновековна история, която Путин използваше в предишното, с цел да разгласи, че Украйна не е страна, че съществуването ѝ е случайност или че възприятието ѝ за национална принадлежност не е същинско. Вярно е, че годините, прекарани от съветския президент като офицер в КГБ, са от огромно значение. Истина е, че доста от тактиките му - потреблението на мними " сепаратисти ", подкрепяни от Русия, за водене на войната му в Източна Украйна, основаването на марионетно държавно управление в Крим - са остарели тактики на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), познати от руското минало.
Връзката на Путин със Съюз на съветските социалистически републики има и друго значение. Въпреки че от време на време погрешно го дефинират като съветски националист, той в действителност е имперски носталгик. Съветският съюз е бил рускоезична империя и от време на време наподобява, че той мечтае да сътвори още веднъж по-малка рускоезична империя в рамките на остарелия Съюз на съветските социалистически републики, пише Епълбаум.
Но най-същественото въздействие върху мирогледа на Путин не е обвързвано нито с образованието му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), нито с желанието му да възвърне Съюз на съветските социалистически републики. Неговата история стартира през 80-те години на предишния век. Тогава е изпратен в службата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден, Източна Германия, където претърпява рухването на Берлинската стена през 1989 година като персонална покруса. Докато телевизионните екрани по света излъчват новината за края на Студената война, Путин и неговите приятели от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в обречената руска сателитна страна трескаво изгарят всичките си досиета, пробват напразни обаждания до Москва, страхувайки се за живота и кариерите си.
Тогава Путин стига до извода, че митингът е рисков. Говоренето за народна власт и политическа смяна е рисково. За да ги предпазят от разпространяване, съветските управници би трябвало да поддържат деликатен надзор върху живота на нацията. Пазарите не могат да бъдат същински отворени, изборите не могат да бъдат непредсказуеми, несъгласието би трябвало да бъде деликатно " ръководено " посредством юридически напън, обществена агитация и, в случай че е належащо, целеустремено принуждение.
Путин взе цялостно присъединяване в " оргията на алчността, която завладя Русия през 90-те години ", написа The Atlantic. Той се причисли към някогашните си сътрудници в всеобщото плячкосване на руската страна. С помощта на съветската проведена престъпност, както и на аморалната интернационална промишленост за пране на пари в офшорни зони, някои лица от някогашната руска номенклатура откраднаха активи, изнесоха парите от страната, скриха ги в чужбина, а по-късно ги върнаха и ги използваха за закупуване на още активи. Богатството се трупаше, последва и битка за власт. Някои от първите олигарси попаднаха в пандиза. В последна сметка Путин се оказа най-големият милиардер измежду всички останали - или най-малко този, който управлява тайната полиция и има толкоз доста лостове на въздействие в стопанската система и обществото.
Контролът му е без законови ограничавания. Той и хората към него действат без етични правила, без каквато и да е бистрота. Определят кой може да се кандидатира на избори и на кого е разрешено да приказва обществено. Могат да вземат решения от ден за ден - да вземем за пример да изпратят войски около украинската граница - без да са се съветвали с никого. Когато Путин обмисля инвазия, не му се постанова да се преценява с ползите на съветските предприятия или консуматори, които могат да пострадат от икономическите наказания. Не му се постанова да се преценява със фамилиите на съветските бойци, които може да загинат в спор, в който не желаят да вземат участие. Те нямат избор и право на глас.
В същото време позицията на Путин е извънредно несигурна. Въпреки цялата тази власт и всички пари, макар цялостния надзор над осведомителното пространство и господството в политическото пространство, той би трябвало да знае, че е нелегитимен водач. Путин никога не е печелил почтени избори и в никакъв случай не е водил акция в съревнование, което би могъл да загуби. Той знае, че политическата система, за чието основаване е оказал помощ, е надълбоко несправедлива, че неговият режим освен ръководи страната, само че и я има. Че взема икономически и външнополитически решения, които са предопределени да облагодетелстват фирмите, от които той и близкото му обкръжение печелят.
Той знае, че държавните институции не служат на съветския народ, а го ограбват. Наясно е, че тази система работи доста добре за дребен брой богати хора, само че доста зле за всички останали. С други думи, той знае, че един ден про-демократичните деятели от вида на тези, които е видял в Дрезден, могат да се изправят дейно и срещу него.
Путин осъзнава, че легитимността му е съмнителна, още от 2011 година насам - скоро след съмнителното и спорното му " преизбиране " за трети мандат. Тогава освен в Москва и Санкт Петербург, само че и в няколко десетки други градове се появиха огромни тълпи, протестиращи срещу изборните измами и корупцията в елита на Русия. Демонстрантите осмиваха Кремъл като режим на " мошеници и крадци " - девиз, разпространяван от Алексей Навални. По-късно режимът на Путин токсини активиста и едвам не го умъртви, а в този момент той се намира в руски затвор.
Но Путин не е сърдит единствено на Навални. Той обвиняваше и Америка, Запада, чужденците, които се пробват да унищожат Русия. По думите му, администрацията на Обама е провела стачкуващите, а тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън е " дала сигнал " за началото на митингите. Твърдеше, че е спечелил изборите макар " политическите провокации, които преследват единствената цел да подкопаят държавността на Русия и да узурпират властта ".
През идващото десетилетие Путин щеше да придвижи битката против демокрацията в Германия, Франция, Италия и Испания, където щеше да поддържа екстремистки групи и придвижвания с вярата да подкопае европейската народна власт. Контролираните от съветската страна медии щяха да поддържат акцията за " Брекзит " с претекста, че тя ще отслаби западната демократична взаимност, както се и случи. Руските олигарси биха вложили в основни браншове в Европа и по света за да получат политическа поддръжка, изключително в по-малки страни като Унгария и Сърбия. И, несъмнено, съветските експерти по дезинформация щяха да се намесят в американските избори през 2016 година, пише The Atlantic.
Всичко това изяснява дейностите на съветския президент в този момент. За него Украйна е значима като знак на изгубената руска империя. Тя е втората по население и втора по благосъстояние някогашна руска република, както и тази с най-дълбоки културни връзки с Русия. Но съвременна Украйна се бори да се причисли към света на проспериращите западни демокрации. През последните две десетилетия там се организираха не една и две про-демократични, антиолигархични и антикорупционни революции. Последната от тях, през 2014 година, беше изключително ужасяваща за Кремъл. Младите украинци скандираха антикорупционни лозунги, тъкмо както прави съветската съпротива, и развяваха флагове на Европейския съюз.
След като надълбоко корумпираният про-руски президент на Украйна избяга от страната през февруари 2014 година, украинската телевизия стартира да демонстрира фотоси на двореца му със златни фонтани и скулптури в двора - тъкмо подобен замък населява Путин в Русия (както сподели Навални), макар че отрича.
Последвалото навлизане на Путин в Крим наказа украинците за това, че са се пробвали да избягат от клептократичната система, в която той искаше да живеят. И показа на поданиците му, че те също ще платят висока цена, в случай че предприемат демократична гражданска война.
Нахлуването демонстрира презрението на Путин към Запада. След този " триумф " той предприе доста по-широка офанзива - серия от опити за държавни преврати в Одеса, Харков и няколко други градове с рускоезично болшинство. Този път тактиката се провали, не на последно място тъй като президентът си въобразяваше, че рускоговорящите украинци ще споделят неговата руска имперска носталгия. Това не се оказа правилно. Единствено в Донецк, където Путин съумя да вкара войски и тежка техника от другата страна на границата, локалният прелом съумя. Но даже и там той не сътвори привлекателна " различна " Украйна. Вместо това Донбас - въгледобивният район, който заобикаля Донецк - остава зона на безпорядък и безвластие.
Всички тези образци са част от една и съща история. Те са идеологическият отговор на контузията, която Путин и неговото потомство офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са претърпели през 1989 година Вместо народна власт, те предизвикват автокрацията. Вместо единение, непрекъснато се пробват да основават разделяне. Вместо отворени общества, насърчават ксенофобията. Вместо да оставят хората да се надяват на нещо по-добро, те предизвикват нихилизма и цинизма.
Путин се готви да нахлуе още веднъж в Украйна (или се преструва, че ще има инвазия) по същата причина. Той желае да дестабилизира Украйна, да я сплаши, желае украинската народна власт да се провали, а икономиката да се срине. Президентът на Русия цели задграничните вложители да избягат, желае Беларус, Казахстан, Полша и Унгария да се усъмнят дали демокрацията в миналото ще бъде жизнеспособна в дълготраен проект и в техните страни.
По-далеч в чужбина той желае да натовари толкоз доста западните и демократичните институции, изключително ЕС и НАТО, че те да се разпаднат. Той желае да задържи диктаторите на власт на всички места, където може - в Сирия, Венецуела и Иран. Иска да подкопае Америка, да понижи американското въздействие, да отстрани силата на демократичната изразителност, която толкоз доста хора в неговата част на света към момента свързват с Вашингтон.
Това са огромни цели и може да се окажат непостижими. Но обичаният на Путин Съветски съюз също имаше огромни, непостижими цели, написа The Atlantic. Ленин, Сталин и техните наследници желаеха да основат интернационална гражданска война, да подчинят целия свят на руската тирания на пролетариата. В последна сметка не съумяха, само че до момента в който се опитваха, нанесоха доста вреди. Путин също ще се провали, само че и той може да нанесе редица вреди - не единствено в Украйна.
Прочетете още:
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ